Тази кратка случка е част от предисторията на обширни събития, случили се на измислен от мен свят - Ренивърт. В тях главен герой е Новин Сокола - син на героинята от този кратък епизод, условно озаглавен "Дуелът". Епизодът трябва да се превърне и в кратък комикс, но близкото бъдеще ще покаже. Приятно четене :)

                                                  *                    *                    *

Странна сила в последните години крепнеше на Ренивърт, земята-майка за всички човеци. Сила възхитителна, но и плашеща, чужда. Протягаше тя пипала и всякак искаше да се наложи посредством следовниците си.

Един от тях, небезизвестният Н’Дрион, водеше тихо напред група от десетина конника. По раменете на леките им кожени ризници играеха слънчеви лъчи, когато се случеше да пробият зелените корони на дърветата. Минаваха през гъсти гори, но сякаш друго ги спираше да не яздят бързо…

Внезапно мъжът се изопна в седлото и, без да се обръща, с жест нареди всички да спрат. Движението, осанката му говореха за мощ. За разлика от другите войници, той не носеше къс меч и кавалерийско копие. Вместо това през рамо беше заметнал странно закривено желязо, с формата на гигантски лък. Беше родом от земи далеч на юг и много неща във външния му вид изглеждаха странно.

Подчинените му конници веднага спряха и започнаха да се взират напред, приведени встрани от вратовете на ездитните животни. Намериха ли това, заради което яздеха в опасните земи на чуждо кралство? Да, така изглеждаше. Напред гората видимо оредяваше, там на слънчева поляна се виждаше дебелия ствол на самотно дърво. А в основата му…

Наглед нямаше нищо заплашително, което да изисква подкрепление от въоръжени конници. Жена на средна възраст, покрита с айдримско наметало, сякаш изпълняваше ритуал. Ръцете й описваха плавни кръгове, докато с бавна ритмична стъпка обикаляше под дебелите клони на разлистения гигант. Не се виждаше да държи нещо в лявата, но дясната стискаше за гърлото глинено гърне и от него често излитаха тънки струи течност.

Няма що, кръвожаден враг намерихме - не се сдържа да се пошегува един от мъжете. - Нека я хванем, преди да завърши танца си, че да не вземе да се превърне в голяма мечка-човекоядец!

Някои от другите конници предпазливо се позасмяха, което секна, когато Н’Дрион завъртя мургавия си бръснат череп. Очите не криеха, че този мъж таеше зло. Нито пък че търпи леки приказки, на границата между глупостта и неподчинението.

Мълчание и внимание се иска от вас, забравихте ли?! - червеноокият му взор ги прикова. - Бъдете сигурни, че и без ритуал тя лесно ще направи жертвоприношение от вас!

После слезе от коня си, намръщен раздаде кратки команди и излезе на откритото място, спешен и сам.

Жрицата вече усещаше, че я наблюдават. Птичите песни и лекия ветрец заглушаваха шума от счупени клонки под конски копита, но тя пак знаеше. Присвитите й червени очи не отклониха поглед, за да отчетат присъствието на враговете. Рано или късно щеше да ги срещне, защото сама бе пожелала така. И по-добре тук, сред нищото, отколкото на място, където можеше бъдат застрашени хора, които вече й бяха станали скъпи.

Двамата с Н’Дрион споделяха общ произход и общи умения в силата, преподадени им някога от Тъмния учител. След като се самоотлъчи от магическата школа обаче тя откри нови пътища, учители и вълшебства. Така застана на пътя на пипалата, вместо да бъде едно от тях.

Саная… - бавно започна приближилия се вече мъж, с глас тих и плътен. - От много време те търся. Потърсила си съюз с чужди хора, променила си се!

Последното усещаше много добре, докато всичките му сетива обследваха жената и терена под тях. За разлика от наивните си придружители, той знаеше, че от нея можеше да се очаква далеч повече от това, което подсказваха очите.

Кулла - отвърна на поздрава му тя с равен тон, стоейки нащрек.

Празното гърне бе пуснала пред краката си, а от едната й ръка още се отронваха единични семенца.

Н’Дрион ме зоват вече мен - отвърна с охладнял глас. - Дошъл съм да те отведа на разпит относно голямото ти прегрешение към школата ни. И не твоето бягство, а отвличането на децата ученици са голямото ти злодеяние!

Не признавам съдници аз - в интонацията й започна да се прокрадва предупредителна сила. - А всеки, отвлечен от Дълбината школа, може да се счита и за спасен! От мен съдействие не очаквай.

Осъзнал безсмислието на думите и донякъде доволен от развоя на случващото се, Н’Дрион изтегли оръжие. Никой не притежаваше такова - закривено метално копие, завършващо с контрашип, приличен на скорпионово жило.

Не е късно да се върнеш на правия път, ще съжалиш че си ме предизвикала!

За теб обаче е късно да се върнеш на него, Кулла - вълшебницата се изправи, срещна погледа му и излъчването й натежа.

За момент двамата застанаха неподвижно, концентрирани върху нещо, което не присъстваше тук. Вече можеше да се предположи, че използват сходни сили, защото и на двамата точно сега лицата изразяваха застрашителна вглъбеност. Извикваха с воля и умения течни скали от земните недра, за да ги хвърлят един върху друг.

Първа се опомни Саная. Въздъхна, а почвата около тях започна да се надига. Огромни коренища избутваха на повърхността малки и големи камъни. Веднъж показали се, те сякаш губеха теглото си и оставаха да висят във въздуха, близо до земята.

Въоръженият мъж нямаше време да завърши призоваването си и започва да се брани. Малките камъни лесно биваха отбивани от звънтящото, тънко и закривено острие, а големите избягваше, когато някой от тях се устремеше към позицията му.

Саная не беше и смятала, че това ще е лесна схватка, въпреки решителната подкрепа на зеления дървесен гигант. Н’Дрион ловко отбягваше атаките с камъни, като дори се научи на стъпва на по-бавните от тях, за да се изтласква напред, към нея.

Мъжът издаде кратък вик, който се оказа команда. Начаса от няколко посоки изскочиха общо деветима конници с копия. По въоръжението и муницията им Саная разбра, че идват за нея чак от разположената на юг империя Морендо. Но беше готова и за сражение с множество противници.

Невидима в тревата, по земята беше плъзнала гъста мрежа от шипести увивни растения. Те бяха плод на “ритуала”, който тя изпълни преди минути. А по същността си това беше обикновено защитно айдримско вълшебство.

При наличие на семена, слънчева вода и опитен адепт, растението усилва скоростта на развитието си до неестествени величини - от малко семенце до дебелостволести  стари бръшляни в рамките на минута-две. Освен това, следва желанията на адепта, но може да действа и автономно.

Жилавите растения се протегнаха със свистене нагоре, което уплаши ездачи и животни. Докато един отчаяно опитваше да овладее изправения на задните си крака кон, друг загуби копието си, дръпнато от пъргав филиз. Трети вече беше стъпил на земята, но възлестите бръшляни го бяха покрили вече до кръста с мощната си мърдаща зелена маса. Четвърти растенията вече бяха заловили за всички крайници, а пети и шести бързо отстъпваха, не посмели да слязат от седлата. Бодливият и отровен допир на увивните бързо охладиха бойния дух на цялата група.

За момент Н’Дрион остана извън вниманието на противничката си, която следеше цвилещите в ужас коне. Използва го и вихрено се хвърли към най-близкото изпуснато копие, изтръгна го от хватката на филизите и веднага го запрати към Саная. Направи го почти без да мисли, защото инструкциите му не включваха екзекуция. Нещо обаче му подсказваше, че не можеше да се надява туко-така на бърз успех срещу нея.

Оказа се прав, защото тя отново призова на помощ своя многовековен пазител. Клоните му оживяха, като два-три по-тънки от тях бързо преградиха пътя на летящото копие. Цялата корона се раздвижи, едрите клони с глух тътен се бутаха един друг, докато се навеждаха към упорстващия натрапник. Той започна да отстъпва, докато търсеше начин да им противодейства. И стана жертва на атака изотзад - мощен сноп от взаимно преплетени клонки се увиха в примка около единия му глезен и го повдигнаха над земята. Междувременно ятото от летящи скали се бе превърнало в огромна длан, чиито каменни пръсти се събраха с пукот около висящия в ронлива, но несъкрушима хватка.

Занемарил си дълбинното си обучение, Кулла… - изрече вълшебницата. - Къде е лавата, която призова? Защо извиканите от теб камъни така и не стигнаха повърхността? Аз междувременно успявах да балансирам между работата си с живата зелена маса, камъните и моите потоци лава. Скоро ще бъдеш изпитан и с огън. Колкото до опита ти да ме убиеш с копие…

Вбесеният мъж я прекъсна и кресна на подчинените си:

Размърдайте се, глупаци! Не публика трябва, а още участници! - след което с по-овладян глас заговори и на нея, докато дишаше учестено. - Не бързаш ли със заключенията, сестрице? Нима земята под краката ни вече не е топла?

И действително, топлина тя усещаше. Но лавата му стоеше сякаш неподвижна, в противен случай тревата щеше да изсъхне и да запуши…

Твоята призована лава също няма да избликне, - продължи той - докато моя подземен горещ щит й пречи за излезе.

Междувременно с голямото дърво се случваше трансформация. Зелените му листа побледняха и клюмнаха, скоро след което се свиха в сбръчкани жълтокафяви подобия на себе си. Присъстващите сякаш наблюдаваха прехода от лято към есен, забързан до лудешки обороти. И преди Саная да каже нещо, сам Н’Дрион продължи да говори:

Призованите от мен камъни оформиха тесен кладенец, по който тънка струя от най-горещата лава да си проправи път към сърцевината на чудовищното ти дърво. Погледни го!

Гигантът трябваше да се бори с противник, проникнал в самия него вече! А когато изсъхнаха и клоните му, сухата корона изведнъж се възпламени. Лумналият огън бързо накара въздуха за затрепти от нетърпимата горещина и Саная се видя принудена да се отдалечи от агонизиращия си защитник.

Най-после конниците се опомниха! Няколко копия полетяха към вълшебницата, като едно от тях успя и да я улучи. Не успя да я прониже смъртоносно, но остана да стърчи от едното й рамо. Това отклони вниманието й до степен да повлияе на магическите й манипулации.

От близка купчина камъни с ръмжене, насичано от кашлица, се заизмъква прашния Н’Дрион. Останалата без магическа спойка скална маса се беше срутила, погребвайки го под себе си. Охлузен и озлобен, вече полуизправен, той взе един по-малък камък и го хвърли по Саная. Тя се свлече на колене, трепереща и държаща стърчащото от тялото й копие.

Все така изпълнен с мерзост, мъжът изтегли грубо копието от раната, а тя сподави вопъла си.

Така или иначе, вече не ми трябва магия, за да се справя с тебе!

Посочи я с кървавото копие, застанал широко разкрачен над нея, очите му също искряха в наситено червено. Н’Дрион триумфираше, най-после възмездие! След толкова години на снизхождение и студенина от нейна страна чувстваше, че я беше поставил на мястото й!

А сега ще се покаеш за делата си, - продължи той с овладян и немилостив глас - след което ще ме отведеш и до похитените ученици. Всичко ли разбра?

Беше му все едно, че някога беше отхвърлила чувствата му. Можеше да прости и на учителя си, че винаги бе фаворизирал нея. Нямаше да може да си прости обаче, ако не беше успял да се пребори за справедливостта, която винаги бе вярвал, че заслужава!

Разбрах го отдавна, Кулла… - рече с отпаднал глас Саная и се закашля.

После обаче вдигна очи и срещна погледа му. В него Н’Дрион срещна мощ, която отново го накара да се почувства незначителен и пакостлив.

Точно затова напуснах школата и отведох далеч от Тъмния учител децата, иначе щяха да станат като теб - след което завърши с укрепнал глас, сякаш уменията й започнаха да вливат сили в нараненото тяло. - Нито ти, нито някой друг ще има някога власт над малките ученици! Сред тях е и собствения ми син, всички те ще изберат пътя си напред сами, никой няма да трови умовете им и да ги използва за своя изгода!

Н’Дрион се почувства унизен и съвсем не като победител. Мъглява пелена падна пред очите му, докато опитваше да напасне в ума си дати и събития. Беше се подготвил за магически и ръкопашни атаки, за лъжи и манипулации, но не и за това. Хвана се за главата и заговори несвързано, с болка в гласа.

Син… Ти си… Онзи никаквец от оазиса…

Прониза я в сърцето с такава сила, че острието се показа цялото отзад, на гърба й. И двамата се сепнаха от случилото се. Н’Дрион се опомни и разбра какво е направил.

Веднага се излекувай с планинските си вълшебства! - опита се да й нареди с треперещ глас той. - Русокосите ти приятели не могат да се бият, но лекуват добре. Излекувай се!

Вместо отговор тя само въздъхна тежко, тънка струйка кръв се процеди от крайчето на устата й. Той внимателно я положи на една страна, докато тя дишаше плитко и бавно.

Моят път свършва тук, братко пустинник - каза му тихо. - Това научих - всеки изгаря в пламъците на огъня, който сам е разпа…

Не завърши последната си дума, задавена в кървава кашлица. Най-сетне съскащата земя пропусна потоците от лава, извикани от нея. Вместо да търсят обаче противника й, те насочиха горещите си талази си към нейното свито тяло.

Н’Дрион се принуди да отстъпи от пътя на течните скали и отклони поглед, когато те със съскане и дим от пушеща плът запълзяха по кожата й. Трудно е да се каже защо го направи - за да не гледа изгарящ любим човек или за да не стане свидетел на финалното проявление на делата си.

Той и конниците му се отдалечиха за момент, а когато изцапаните със сажди скали застинаха, натрупаха върху тях ниска могила от камъни.

Напуснаха мястото променени. Той беше изпразнен от арогантност, а в поведението на войниците му вече нямаше и следа от насмешливост. Чакаше ги дълъг път на обратно, но не яздеха бързо. Точно сега предводителят на отряда не искаше да гадае за това, което щеше да го очаква при завръщането им.